МАГИСТЪР

Въведение

Дипломната работа е заключителен етап от обучението на всеки студент, имащ специфичен учебно-изследователски характер.

Чрез дипломната си работа студентите показват, че:

· по време на следването си са получили определения обем от теоретични знания и умения, и са в състояние да свързват тези знания с инженерната практика при решаване на конкретен проблем;

· са в състояние да правят критичен анализ на близки до темата на техните дипломни работи конкретни разработки, да обосновават свой предложения за адаптация и модификация, имащи за цел по-доброто решаване на проблема;

· владеят в необходимата степен инженерните методи и средства за научно изследване, познават и могат да работят с основния терминологично-категориален апарат и практически средства при извършване на научно-изследователска дейност;

· са в състояние да изградят сами структурата на една научна разработка, да формулират и да систематизират проблемите, които се включват в нея;

· са способни да защитят своите разбирания и предлагани нововъведения, и да докажат правотата на своята разработка;

· познават и могат да ползват широк кръг специализирана, научна литература, официални документи и стандарти, и могат да ги свързват при решаване на конкретен инжинерен проблем.

Дипломната работа като етап от обучението включва:

· избор на тема за дипломна работа (ДР);

· преддипломна практика;

· разработване на дипломен проект (ДП);

· рецензиране на дипломен проект;

· защита на дипломен проект пред Държавна комисия (ДК).

Изпълнението на дипломната работа е самостоятелна творческо-изследователска дейност на дипломанта под методическото ръководство на преподавател и/или специалист.

Разработката на ДР се организира по административен път от специализиращата катедра за съответната специалност. Административната организация и методическата помощ на всеки дипломант се осъществяват от избран научен ръководител - преподавател, а при необходимост и от консултант.- специалист по конкретния проблем на ДР.

Резултатите от разработването на ДП са обща интелек-туална собственост на ръководителя (вкл. консултанта, ако има такъв) и дипломанта. Самата записка на проекта е с правата на инженерен проект (ръкопис) и на него не може да се позовават други разработки, независимо дали е защитена ДР или не.

Когато резултатите от ДР съдържат научни или практически приноси, то тези претенции на дипломанта и научния му ръководител трябва да се поставят и защитят на научно признати форуми (научни сесии, конференции или в научни списания).

Дипломната работа е ограничена по време и пространство (технически, програмно или технологически). Този подход е много близък до решаването на инженерните задачи в практиката. Всички особености и ограничения на ДР се фиксират в Заданието за нея, което се предлага от научния ръководител съвместно с дипломанта, обсъжда се в специализиращата катедра и се утвърждава по административния ред, приет в съответния университет.

Заданието за дипломна работа по своето съдържание и смисъл отговаря на технико-икономическото задание, което е основа за инженерните разработки в практиката. Разработката може да бъде научно-изследователска, проектна, конструкторска, технологична, производствена, алгоритмично-програмна или смесена.

1. Избор и възлагане на тема за дипломна работа

1.1. Предлагане и подбор на подходяща тематика

Темите за дипломна работа се предлагат от преподавателите, водещи учебния процес по специалността, или от специалистите по структуроопределящите проблемни направления в предприятията и ведомствата. Административната организация на предложенията и подбора на подходяща тематика за ДР се осъществяват от специализиращата катедра. Темите, предлагани за ДР, трябва да бъдат ясно и точно формулирани, така че да не допускат двусмислени тълкувания. Разработката на ДП трябва да отразява съвременните научни и приложни тенденции в съответната област.

Предложенията за теми на ДР се представят от кандидатите за ръководители на разработването на ДП в писмен вид не по-късно от тридесет дни преди края на последния семестър. С цел по-добра ориентация на дипломантите при вземане на решение за избор на теми за ДП, целесъобразно е всяка предложена тема в специализиращата катедра да се придружава с кратка анотация.

В анотацията към предложената тема се отразява:

· данни за научния ръководител, материалната база и звеното, в което ще се разработва ДП;

· необходимост от научен консултант или предложение за него;

· основните задачи, които е необходимо да се решават при разработване на ДП;

· наличие на определени резултати от предишни разработки на ДП по сродна и близка тематика.

Предложенията се обсъждат и приемат от катедрения съвет на съответната специализираща катедра. Целесъобразно е броят на приетите теми да бъде по-голям от броя на дипломантите. Така ще се реализира правото за свободен избор на теми от дипломантите.

1.2. Избор на тема за дипломна работа

Списъкът на приетите теми за дипломно проектиране се обявява официално от съответната специализираща катедра заедно с приетия катедрен ред за избор на тема за ДР от всеки студент. Добре е това да става не по-късно от четиринадесет дни преди края на последния учебен семестър и да се съпроводи с добре организирана разяснителна работа сред бъдещите дипломанти.

Списъкът на приетите теми за ДР най-често включва разнообразна тематика от проблеми, които се класифицират като:

- теми с фундаментална насоченост и

- теми с приложна насоченост.

В техническите университети преобладават теми от втория вид. Те се характеризират с някои специфични особености:

Първо, приложните изследвания трябва винаги да се довеждат до работоспособни технически решения.

Второ, техническите решения имат еволюционен характер и се налага отчитането на съществуващото състояние на проблема.

Трето, приложните изследвания налагат винаги отчитане на ефективността на решенията.

Изборът на тема за ДР е една своеобразна оптимизационна задача, която всеки дипломант и бъдещ инжинер е необходимо да реши лично по следните примерни критерии:

· желание и оценка за бъдещата реализация на дипломанта;

· реалната възможност на дипломанта да се справи със задачата, отчитайки знанията и опита си;

· връзка на темата със съдържанието на изучения в курса на следването учебен материал;

· опитът от разработваните курсови работи и проекти, и формираните практически умения от специализиращите практики;

· желанието на евентуалния бъдещ работодател за реализация на дипломанта в конкретна учебна или научна област;

· личен афинитет на дипломанта при решаване на определен вид инжинерни проблеми (схемотехнически, програмни и др.);

· актуалност на темата за ДР и възможност за творческа изява на дипломанта с нейната разработка.

Определянето на темата за дипломна работа има голямо значение за нейното резултатно разработване и защита, а също и за бъдещата реализация на дипломанта и неговото професионално израстване. След като се консултира с преподавателите, със специалисти от практиката и фирмата, където му предстои да проведе предварителната си практика и да се реализира като специалист, студентът избира една от предложените теми.

Изборът на тема от дипломанта е окончателен и затова трябва да става след като вече е разбрал основната цел на работата и е убеден, че след като разработи ДР получените крайни резултати ще отговарят на неговите интереси и възможности. Неправилно избраната тема на ДР много често е причина за недоброто й разработване и защита от дипломанта.

Във връзка с перспективното си развитие като специалисти и за успешна реализация в практиката, е целесъобразно студентите да провяват голяма настойчивост в специализираните практики, да водят активна учебно-изследователска дейност и то далеч преди етапа на реалното дипломно проектиране. Независимо, че в семестрите, предхождащи дипломната работа, не всички студенти имат необходимите знания и умения за учебно-изследователска дейност, то с помощта на преподавателите почти всички могат успешно да изберат област за своята бъдеща реализация, а също и подходяща тема за дипломна работа.

Ранното определяне на темата за дипломна работа (още в последния учебен семестър) създава редица благоприятни възможности за навлизане в същността на проблема и доброто изпълнение на дипломния проект. Какво по-точно се има предвид?

1. За да се разработи добре един ДП е необходим определен подготвителен период, през който се създават благоприятни възможности за лично осмисляне на проблемите, за търсене на литературни източници и патентни проучвания, за анализ на съществуващи сродни решения, близки до темата на дипломно проектиране. Времето, определено за преддипломна практика, е крайно недостатъчно за това поради малкия опит на дипломантите.

2. Целесъобразно е по-тясно свързване на темата за ДР с курсовите задачи и проекти, които студентите разработват в последните семестри от своето следване. Тези курсови задачи могат да се разработят като част от бъдещия ДП и да влязат като части на ДР или да подпомогнат формализацията на проблема.

3. В последния курс от своето следване студентите се обучават в специализиращи дисциплини и могат да се включат там, където проблематиката е най-близка до темата на бъдещата им ДР. Това създава благоприятни възможности на студентите да видят темата на своята ДР в една по-широка и в същото време близка проблематика, което е от особено значение при определяне на нейното съдържание и при по-нататъшно разработване.

Ранното определяне на темата за дипломна работа и извършване на определена дейност по нейното разработване чрез курсовите работи и учебни практики, дават възможност на студентите да започнат разработването на дипломния си проект при пълна яснота на целта, която е неоходимо да се постигне, и задачите, които трябва да се решат.

1.3. Възлагане на тема за дипломна работа

В определен случай темата на ДР може да бъде възложена от фирмата, с която даден студент има договорни отношения за реализация като специaлист и в която ще работи след завършване на образованието си. В подобни случаи подходящ специалист от фирмата прави предложение на тема за ДР в съответствие със задачите, които се решават, и проблемите, по които се работи в съответната фирма. В такива случаи е добре в анотацията към предложението да се посочва и името на дипломанта, който ще работи по съответната тема. От своя страна в молбата си до ръководителя на специализиращата катедра дипломантът също посочва конкретната тема и че кандидатства за разпределение по тема за ДР, възложена за разработка от съответния работодател. Понастоящем този начин на възлагане е добре да се стимулира от ДК защото гарантира по-висока ефективност на ДР. В такива случаи за етапа на разработване на ДП се назначават двама ръководители: научен ръководител от съответната фирма и научен консултант от съответната профилираща катедра или обратното.

За избор на тема за ДР по общия ред всеки дипломант подава писменна молба до ръководителя на специализиращата катедра не по-късно от седем дни преди края на последния семестър, като в молбата се посочват до три теми, подредени по степен на желание.

Разпределението на дипломантите по теми се извършва от комисия по дипломирането към специализиращата катедра по предварително приети и одобрени критерии. Дипломантите, които не са подали молби в определения срок, се разпределят от комисията за ДР по останалите незаети теми. При разпределението на дипломантите по теми окончателно се утвърждават и научните им ръководители. Към теми с ръководители от другите катедри от специализиращата катедра се определят също консултанти.

2. Преддипломна практика и задание на ДР

Преддипломната практика е първия реален етап от разработката на ДР за всеки дипломант. Тя започва с изготвяне на работна програма, в която се отразяват задачите и сроковете, за които е необходимо те да се решат.

Основните задачи на преддипломната практика са:

· проучване на състоянието на проблема, който е обект на дипломната работа;

· адаптиране на дипломанта към средата, лабораторията, фирмата и колектива, сред които ще работи.

За решаването на първата задача на всеки дипломант трябва да се осигури достъп за работа в библиотеките (литературна и патентна) и в специализиран технически архив. Там дипломантът извършва литературна и патентна справки и литературен обзор по проблемите на ДР. Обзорите имат критичен характер и тяхната основна цел е да се изберат оптимални методи, средства, конструкции и технологии за решаване на проблемите в ДР.

Втората задача има повече социологичен и психологически характер. За успешното справяне с нея дипломантът трябва да прояви по-голяма инициативност и гъвкавост в звеното, където ще разработва дипломната си работа. Преддипломната практика по принцип се провежда в звеното, където работи утвърдения научен ръководител на дипломанта. По изключение и с решение на специализиращата катедра преддипломната практика може да се проведе и на друго място (например, в производствено звено).

Преддипломната практика приключва с представяне в специализиращата катедра на дневник (или протокол) за проведената практика, и окончателно проекто-задание за дипломна работа. Добре би било, ако по време на преддипломната практика, са направени някои експерименти и математически обработки.

След разпределяне на дипломантите по утвърдените от профилиращата катедра теми, всеки дипломант получава предварително задание за ДР. В края на преддипломната практика тези задания се допълват и конкретизират, отчитайки обективното състояние на проблемите, произтичащо от извършената работа по време на практиката. Заданието (Приложение 1) съдържа:

· личностна информация за дипломанта;

· окончателната тема на дипломния проект;

· срок на предаване на резултатите от разработването на дипломния проект;

· изходни данни и ограничения, които ще бъдат използвани през етапа на разработване на дипломния проект;

· съдържание на обяснителната записка (по проблеми);

· личностна информация за консултанта (ако има такъв );

· изисквания за разработка на макет, лабораторен модел, опитен образец, програмен продукт или други практически резултати;

· инструкции по експлоатация и работа с предлаганото устройство или програмна система ;

· задължения по изготвянето на: технико-икономически анализ, раздел по охрана на труда и техника на безопасност; анализ на разработката за опазване на околната среда;

· други специфични изисквания (ако е необходимо).

Всички данни в заданието трябва да бъдат точни и конкретни. Този документ по принцип е стандартизиран във всеки университет и е основа както за работата на дипломанта, така и за оценка на извършената работа от Рецензента и Държавната комисия (ДК).

Неизпълнението на заданието е достатъчно основание за недопускане на дипломанта до защита на дипломния проект.

Оформянето и получаването на заданието за ДР най-често се извършва в следната последователност от действия:

1. Научният ръководител още по време на преддипломната практика изготвя начален проекто-вариант на дипломно задание. Този вариант на Заданието се прави на стандартна бланка и се придружава от Формализация на предложението за ДР (Прилож. 2).

2. Проекто-заданието се подписва от научния ръководител, предложил темата за ДР и дипломанта, кандидатствал за разработване на тази тема.

3. Проекто-заданията се одобряват по ред, приет от специализиращата катедра, като заданията които не отговарят на изискванията, се връщат на научния ръководител за корекция.

4. Одобреното задание за дипломна работа се напечатва в три екземпляра на стандартна бланка (Приложение 1) от организатора на учебната работа в специализиращата катедра.

5. Напечатаното задание се подписва от научния ръководител, дипломанта и консултанта (ако има такъв).

6. Подписаното Задание за ДР се утвърждава последователно от: Ръководителя на специализиращата катедра и Декана на факултета, но не по-късно от четиринадесет дни след започване разработката на дипломнта работа.

7. Първият екземпляр от утвърденото Задание се връща на дипломанта, втория остава за служебно ползване във факултетната канцелария, а третият остава в специализиращата катедра.

Подписаното и утвърдено Задание за ДР е окончателно и не може да се променя в процеса на разработка на дипломната работа. При възникване на изключителни обстоятелства заданието може да се промени, но Държавната комисия е в правото си при защитата на ДР да прецени доколко основателно е извършена промяната и да я приеме или отхвърли..

3. Разработване на дипломен проект

3.1. Научно ръководство на дипломна работа

Цялостната ДР и разработването на ДП се извършват под ръководството на научен ръководител и научен консултант (при необходимост), утвърдени и посочени в дипломното задание.

Научният ръководител и консултантът извършват методическо и организационно ръководство на дипломанта при разработката на зададената дипломна работа.

Научният ръководител (съвместно с консултанта) трябва:

· да изготви план график за изпълнение на дипломното задание;

· да помогне на дипломанта да се ориентира в литературните и други информационни източници, и да му препоръча основна част от тях, които дипломанта да разгледа и проучи внимателно;

· да осигури на дипломанта подходящи работни условия на територията на катедрата за изпълнение на дипломното задание;

· да контролира системно изпълнението на поставените задачи съгласно приетия с дипломанта план график;

· да указва научна и методологична помощ на дипломанта по време на разработване на дипломната работа и при анализа на получените междинни резултати;

· да указва методическа помощ на дипломанта при оформяне на записката на дипломния проект;

· да прегледа окончателните записки на ДП и с подписа си да удостовери, че заданието на дипломната работа е изпълнено и етапът разработване на ДР е приключил;

· да предложи писмено компетентен специалист за рецензент на дипломната работа;

· да указва методическа помощ на дипломанта при оформяне на илюстративните материали, необходими при дипломната защита;

· да съдейства на дипломанта при изготвяне на представителното слово за дипломната защита и, ако счете за необходимо да организира на дипломанта преддипломната защита;

· да присъства на дипломната защита и подпомогне Държавната изпитна комисия за обективно формиране на оценката за разработка на дипломния проект;

· да уведоми своевременно в писмен вид ръководителя на специализиращата катедра, когато се нарушава графика за изпълнението на дипломната работа по обективни (продължителна командировка на ръководителя, болест, майчинство, липса на необходими апаратури и материали и др.) или субективни (необосновано отсъствие на дипломанта, несериозно отношение, нарушаване на графика и др.) причини.

Научният ръководител и консултантът носят отговорност за правилната методическа постановка на научните изследвания, практическите експерименти и изводи по време на дипломната работа.

Дипломантът сам извършва проектните изчисления, създава опитните образци, извършва експерименталните изследвания и обработва получените резултати. От неговата прецизност и инициативност зависи ефективността на ДР като цяло.

Резултатите, получени от дипломанта в хода на изпълнение на заданието и отразени в записката към ДП, са негово лично дело и отговорност. На тази основа се формира оценката на дипломанта за изпълнение на ДР и той е лично заинтересован от постигането на високо качество при разработката на дипломния проект.

Всички резултати от ДР по изпълнението на заданието се приемат след положителното им оценяване от рецензента.

3.2. Разработване на ДР от дипломанта

Официално разработката на ДР започва от студента след успешното приключване на семестриалното обучение. Всеки студент-дипломант разработва дипломната си работа по предварително съставен график, одобрен от научния ръководител.

Разработването на дипломната работа включва:

· изясняване на същността на проблемите, поставени в заданието (т.нар. формализация на задачите на ДР);

· извършване на литературна и патентна справка в областта на зададената тема с цел запознаване със съществуващите начини за решаване на проблема;

· аргументирано избиране на оптимални методи и средства за решаване на проблема;

· извършване на необходимата научноизследователска, проекто-конструкторска, технологична и експериментална дейности за решаване на проблема;

· изработване и изследване на практическата част (ако се изисква от заданието);

· оформяне на обяснителна записка (т.нар. дипломен проект) и графичната част (според заданието).

Много трудно е да се посочи единен подход за ефективна разработка на дипломната работа. Най-често се използва подход, който се препоръчва в заданието, или от опита на ръководителя и консултанта. Този индукционен подход гарантира положителното решаване на всички проблеми, поставени в заданието на ДР, но получените решения най-често нямат оптимален характер. Именно от тук започва творческото начало в работата на дипломанта, позволяващо на всеки студент да се изяви като изследовател, независимо от темата на дипломната си работа.

Възможни са три подхода:

Първият, предполага бърза и кратка адаптация на предложените методи към задачите на ДР. Резултатите естествено са положителни спрямо решаваните задачи, а заданието е изпълнено. Формално дипломантът е решил проблема, но проявеното творчество от негова страна е минимално.

Вторият подход налага адаптация и развитие на предложените методи. Дипломантът може да приложи оптимизационни методи (математически, евристични или еволюционни) за подобряване на решението на проблема. Такъв подход има творчески характер и трябва да се стимулира от Държавните комисии на защитата.

Третият подход предполага напълно самостоятелно решаване на проблема с отчитане на всички предпоставки и ограничения, наложени в заданието. Най-често той се реализира чрез разширяване на обсега на проблема, поставен в заданието, или задълбочаване на знанията за проблема, прилагайки научни методи за анализ, синтез, оптимизация, композиция и декомпозицията. Такъв подход гарантира собствени приноси на дипломанта (научни и практически), а ДР се доближава плътно до научноизследователска разработка.

Всеки дипломант, отчитайки своята предварителна подготовка, трябва сам да избере подхода, с който ще решава проблема на ДР. Подценяването и надценяването в избора могат да се окажат пагубни на дипломната му защита.

След изпълнението на ДР тя се оформя от дипломанта според изискванията на стандартите в т.нар. ДП, който включва: обяснителна записка, графична и практическа част (ако се изисква).

Обяснителната записка представлява подвързан свитък с формат А4 и с минимален обем 40-50 страници. В нея дипломантът трябва: ясно да определи целта и задачите на дипломната работа;
да разкрие същността на предлагания метод за решаване на поставените задачи; да изложи методиката на научните и експериментални изследвания; да опише проведените експериментални изследвания;
да представи получените резултати (графики, снимки, диаграми, и др.); да направи критичен анализ и изводи; да сравни технико-икономическите параметри при разработване на вариантни решения; да анализира необходимите изисквания за безопасна работа и опазване на околната среда; да обоснове личния си принос при разработката на дипломната работа.

Обяснителната записка се състои от: лицева корица (Приложение 3); заглавна страница (Приложение 4); утвърденото вече задание; изложение и приложения (ако е необходимо).

а) лицевата корица и заглавната страница се отпечатват по образец, приет в съответния университет;

б) утвърденото задание се подвързва веднага след заглавната страница;

в) изложението се състои от:

- увод, в който се обосновават целта и задачите на дипломната работа;

- същинска част, оформена в глави (и раздели) според заданието;

- заключение, съдържащо основните изводи и препоръки;

- списък на използваната литература, който се оформя според изискванията на стандарта;

г) съдържание, което включва заглавията и подзаглавията на отделните глави (раздели) с указание за съответните страници.

Изложението се оформя като се съблюдават изискванията на стандартите за текст, формули, графики, фигури и таблици.

Приложенията съдържат практически резултати от разработването на дипломната работа (снимки, графики, блок схеми, компютърни програми и др.) и се подвързват след съдържанието или в отделна папка.

Графичната част се състои от принципни схеми, спецификации, конструктивна, технологична и експлоатационна документация и други подобни (според заданието). Чертежите се оформят в съответствие със изискванията на БДС, сгъват се по правилата за техническа документация и се прилагат в джоб към задната корица на обяснителната записка или в отделна папка.

Практическата част обхваща учебни макети, лабораторни модели, образци, програмни продукти и други материални резултати от разработката на дипломната работа.

Окончателните резултати от разработката на дипломната работа в чернови вид е целесъобразно да се представят от дипломанта на научния ръководител не по-късно от четиринадесет дни преди срока за предаване. След нанасянето на корекции и допълнения дипломантът оформя окончателно материалите по дипломната си работа и ги представя на научния си ръководител в срока за предаване според заданието.

Предаването на резултатите от ДР се извършва от дипломанта и неговия ръководител в специализиращата катедра. Когато ДР е разработвана в научен колектив от няколко души, то в задълженията на научния ръководител влиза и предаването на писмено становище за личния принос на дипломанта. Същото се налага и тогава, когато няколко дипломанти разработват отделни модули (обособени части) на едно устройство или система.

Малко по-особен е случаят, когато една ДР е развитие на друга разработка от същия тип. Например, осъвременяване на устройство с нова елементна база или развитие на програмна система с отчитане на нова операционна система или програмен език. В тези случаи научните ръководители трябва много внимателно и прецизно да отделят проблемите, решавани във всяка от дипломните работи и приносите на всеки от дипломантите. Добре е за тези особености да се запознаят предварително всички заинтересовани страни.

4. Рецензиране на дипломен проект

За рецензент на даден дипломен проект се предлага от научния ръководител и утвърждава по административен ред най-добрия специалист в областта, който е на територията на университета. Рецензентът, след като подробно се запознае със съдържанието на дипломната работа (проект, приложения и практически разработки) е длъжен да изготви в определен срок (най-често този срок е седмица) писмена рецензия. Дипломантът трябва да поддържа връзка с рецензента, докато той изготви рецензията и да отговри на всички въпроси, които са свързани с дипломната работа.

В рецензията трябва да се отразят:

· актуалност на темата на дипломната работа;

· степен на изпълнение на заданието;

· оценка на обзора, изчислителната работа, качеството на чертожната и практическата част;

· характеристика на метода, обема и резултатите от експерименталните изследвания;

· забележки по стила на изложението, терминологията и др.;

· анализ на основни грешки, допуснати от дипломанта;

· положителни страни на дипломната работа;

· възможност за практическо използуване на резултатите;

· заключение за допускане (недопускане) на дипломанта до защита пред Държавната комисия (ДК).

Рецензентът носи морална, професионална и административна отговорност за точно изпълнение на задълженията си.

Готовата рецензия (най-често в 2 екземпляра), заедно с резултатите от дипломната работа, се предават от дипломанта и рецензента на организатора на учебната работа в специализиращата катедра. С този акт се приема, че е завършил етапа на разработката и предстои защитата на ДР.

5. Защита на дипломен проект пред Държавна комисия

Ръководителят на специализиращата катедра, на основата на представените материали и заключението на рецензента, решава въпроса за допускане до защита на дипломната работа. При условие, че материалите не са комплектовани правилно, или рецензията не отговаря на изискванията, то те се връщат за доработка, а на виновните лица се търси административна отговорност. Същото се отнася и за материалите, които съпътстват административното и икономическото състояние на научния ръководител, консултанта и рецензента.

До защита на дипломната си работа се допускат само дипломантите, изпълнили всички изисквания на учебния план, имащи положителна рецензия на ДР и предали в канцеларията на специализиращата катедра, както следва:

· справка от канцеларията на факултета за изпълнение на изискванията на учебния план;

· подвързана дипломна работа и приложенията към нея;

· резюме на ДР в обем до 10-20 машинописни реда;

· попълнен картон за картотеката на катедрата;

Защитата на дипломната работа се провежда пред Държавна изпитна комисия, отговаряща на изискванията на Закона за висше образование. Заповедите за заседанията на Държавните комисии и списъкът на дипломантите за защита се обявяват официално от специализиращата катедра не по-късно от три дни преди защитата.

Дипломната защита е публична и протича в традиционно определена последователност:

· дипломантът излага в продължение на не повече от 10 минути най-същественото от дипломната си работа;

· след изложението дипломантът демонстрира практическите резултати, ако има такива;

· рецензента прочита рецензията си;

· дипломантът отговаря на забележките в рецензията;

· членовете на Държавната изпитна комисия задават въпроси на дипломанта във връзка със съдържанието на ДР и относно цялостната му подготовка (въпроси към дипломанта могат да бъдат задавани и от останалите присъстващи, с разрешение на председателя на Комисията);

· дипломантът отговоря на всички поставени въпроси, като може да прави справки в обяснителната записка;

· председателят на Комисията прекратява защитата след изчерпване на всички въпроси.

След защитата Държавната изпитна комисия на закрито заседание определя оценки по шестобалната система за изработка на дипломната работа и за нейната защита.

Целесъобразно е оценката за изработка на дипломната работа да се определя въз основа на следните критерии:

1. актуалност на проблема;

2. наличие на практически резултати (функциониращ макет, приложна програма и др.);

3. степен и качество на изпълнение на заданието;

4. личен принос на дипломанта;

5. научно ниво на разработката;

6. самостоятелност и инициативност на дипломанта;

7. обем и сложност на разработката;

9. възможност за внедряване на резултатите;

10. мнение на рецензента, отразено в рецензията;

При определяне на оценката за изработка на ДР Комисията трябва да взема предвид мнението на научния ръководител.

Целесъобразно е оценката за защита на дипломната работа да се определя въз основа на следните критерии:

1. точност и убедителност на изложението;

2. качеството на демонстрационните материали;

3. пълнота и точност на отговорите на зададените въпроси (включително тези от рецензията и аудиторията).

Оценките от изработката и защитата на ДР се съобщават публично пред дипломантите и присъстващите след приключване на закритото заседание на Комисията. Тези оценки са окончателни и не подлежат на преразглеждане, освен в случаите на допуснато грубо процедурно нарушение на нормативните документи.

Когато оценките са положителни, то Държавната комисия присвоява на дипломанта полагащата му се образователна и научна степен по действащите в момента нормативни актове.

Когато една от оценките е незадоволителна, Държавната комисия взема по целесъобразност едно от следните решения:

1. дипломната работа да се доработи (ако е необходимо) и/или дипломантът да се яви на поправителна сесия (само за защита);

2. препоръчва на специализиращата катедра да възложи на дипломанта ново задание за ДР при същия или друг ръководител.

Работата на Държавната изпитна комисия по време на защитата на ДР се протоколира в специална Протоколна книга. Оценките за изработка и за защита на дипломната работа, както и зададените на дипломанта въпроси се вписват в протокола от заседанието на Държавната изпитна комисия, като всички членове на комисията се подписват веднага след приключване на заседанието.

Изтривания и зачерквания в протоколите не се допускат.

Приложение 1

Приложение 2

Приложение 3

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ГАБРОВО

ДИПЛОМНА

РАБОТА

ГАБРОВО ДИПЛОМАНТ:

1998 г. .........................................

фак. Nо .…….....

Приложение 4

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ГАБРОВО

ФАКУЛТЕТ “ ЕЛЕКТРОТЕХНИКА И ЕЛЕКТРОНИКА “

КАТЕДРА “КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ И ТЕХНОЛОГИИ”

ДИПЛОМНА

РАБОТА

Тема: ............................................................................................

Дипломант: ...........................................................

фак. Nо .........………..

ГАБРОВО НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:

200 г. ......................................

Приложение 5

1. ОПИСАНИЕ НА КНИГА

1.1. При брой на авторите не повече от трима

Боянов Й., Е. Шойкова, Теория на електронните схеми. София, Техника, 1989.

1.2. При повече от трима автори

Велков С. и др., Електронни и полупроводникови елементи и интегрални схеми. София, Техника, 1992.

1.3. За книги под редакцията на един от авторите

Справочник по преобразовательной технике. Под ред. И. М. Чиженко, Киев, Техника, 1978.

2. ОПИСАНИЕ НА СТАТИЯ

2.1. От списание

Патаринска Т., О. Георгиева, Синтез на управление на процеса на получаване на ксантан. Автоматика и информатика, XXVII, 1993, № 9, 23-28.

2.2. От трудове на научни организации

Колев И., Б. Александров, Отстраняване на грешки с линейни и коригиращи кодове и контролни думи в информационни масиви, съхраняване в полупроводникови запомнящи среди. Известия на ТУ -Габрово, 1997, XXI, 125-131

3. ОПИСАНИЕ НА ДОКЛАД

3.1 Колев И., Б. Александров, Приложение на оптрони с полеви фототранзистори, Доклад от национална конференция “Електроника 96”, Ботевград, Дом на науката и техниката, 1996.

3.2. Stemos J., D.Gifford. Imlementing remote evalution, IEEE Trans. on Soft. Eng., July 1990, № 7, 710-722.

4. ОПИСАНИЕ НА ПАТЕНТ И АВТОРСКО СВИДЕТЕЛСТВО

4.1. П. No60828, РБ. МПК, GO2C 7/10, Александров Д., Цветни очила. A. c. № 50917,HPБ, МПК Н01L29/78

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Въведение .................................................................................................

1. Избор и възлагане на тема за дипломна работа ...........................

1.1. Предлагане и подбор на подходяща тематика ......................

1.2. Избор на тема за дипломна работа .........................................

1.3. Възлагане на тема за дипломна работа .................................

2. Преддипломна практика и задание на дипломната работа....

3. Разработване на дипломен проект ...............................................

3.1. Научно ръководство на дипломна работа ...........................

3.2. Разработване на дипломна работа от дипломанта ............

4. Рецензиране на дипломен проект ...............................................

5. Защита на дипломен проект пред Държавна комисия ..........

ПРИЛОЖЕНИЯ

1. Задание за дипломна работа ...........................................................

2. Формализация на предложението за дипломна работа ..............

3. Лицева корица на дипломната работа ..........................................

4. Заглавна страница на дипломната работа ...................................

5. Описания на ползваната литература ...........................................