ас. инж. Петър Борисов Минев
1. Изследване на възможностите за моделиране на FPGA архитектури, посредством теорията на системите за масово обслужване
2. Изследване на възможностите за моделиране на FPGA архитектури, посредством марковски вериги
3. Изследване на възможностите за моделиране на FPGA архитектури, посредством мрежи на Петри
4. Разработване, анализ и оценка на математически модели на архитектурата на FPGA ИС
5. Експериментално валидиране на модел на логическата архитектура на FPGA – има дипломант
6. Проектиране и разработка на информационна система “Сервиз за дизелови горивонагнетателни помпи”– има дипломант
7. Проектиране на хардуерен модул за ШИМ – има дипломант
8. Проектиране на хардуерен модул “Монохромен VGA адаптер в текстов режим“ – има дипломант
9. Проектиране на хардуерен модул “VGA адаптер в графичен режим“ – има дипломант
10. Проектиране на хардуерен модул за сериен интерфейс – има дипломант
гл. ас. д-р инж. Иван Симеонов Симеонов
11. Разработване на бар код четец
12. Разработване на система за видеонаблюдение на бензиностанция (има дипломант)
13. Разработване на електронно устройство за контрол на текстилни нишки
14. Разработване на охранителна система за автомобил (има дипломант)
15. Разработване на цифрово устройство за пресъздаване движението на падащ сняг
16. Разработване на електонно устройство за охрана със сензор за движение
17. Разработване на електонно устройство за измерване скорост на въздуха
18. Web сайт с информация за туристически маршрути в национален парк Централен Балкан
доц. д-р инж. Валентина Стоянова Кукенска
19. Моделиране и симулиране на цифрови схеми.
20. Программа реализация на алгоритми за декомпозиция на системи.
21. Программа реализация на алгоритми за топологично проектиране на схеми.
22. Программа реализация на алгоритми за декомпозиция на системи.
23. Верификация на топологични проекти.
24. Програмна реализация на задачи за управление на процеси.
25. Програмна реализация на задачи за междупроцесни взаймодействия.
26. Програмна среда за управление на процеси в операционна система LINUX (UNIX).
27. Программа реализация на алгоритми за защита на информацията.
28. Изследване на производителността на компютърни архитектури при реализиране на паралелни операции.
29. Проектиране на компоненти на компютърни системи.
30. Надежност и диагностика на компютърни системи.
ас. инж. Илиян Иванов Тодоров
31. Конфигуриране на файлов сървър със SAMBA и разработка на “bash” скрипт за управление на потребителите.
32. Конфигуриране на хостинг сървър и разработка на “bash” скрипт за управление на потребителите. (Web, FTP, DNS, DHCP, MySQL, PHP сървър).
33. Автоматична система за SEO, анализ на Уеб сайт ( - следене на линкове <a> – външни, вътрешни и техните title и alt атрибути; “счупени линкове”
- картинки техните <img> title и alt атрибути
- таговете <title>, <meta keywords>,<meta description> <h1>)
34. Разработка на приложение за криптирана текстова комуникация през серийна (RS232) връзка.
35. Разработка на “сериозна игра” за обучение по Linux.
доц. д-р инж. Росен Стефанов Иванов
36. Реализация на система за “интелигентен дом” на базата на стандарт X.10.
37. Създаване на интерфейс за комуникация между персонален компютър и мобилен телефон чрез Bluetooth™.
38. Създаване на интерактивни приложения за мобилни телефони на Python.
39. Разработване на WEB-базирана система за оценяване на преподаватели от студенти.
гл. ас. инж. Йордан Симеонов Йорданов
40. Разработка на БД за Интернет базирана система за експертизни заключения.
41. Разработка на Интернет базирана система за съдебно-технически експертизи.
42. Разработка на БД за Интернет базирана система за бизнес оценки.
43. Разработка на Интернет базирана система за бизнес експертни оценки.
ас. инж. Борислав Радославов Петров
44. Електронен брояч на базата на програмируема логика. има дипломант
45. Управление на светодиодна индикация чрез таймер броячна система 1 на едночипов микроконтролер ATmega8515. има дипломант
46. Автомобилен тахометър на базата на едночипов микроконтролер.има дипломант
47. Часовник за реално време на базата на програмируема логика.
48. Часовник за реално време на базата на едночипов микроконтролер.
49. Бинарен часовник за реално време на базата на едночипов микроконтролер.
50. Тахометър за велоаргометър на базата на едночипов микроконтролер.
51. Ултразвуково устройство за отчитане на разстояние на базата на едночипов микроконтролер.
52. Управление на течнокристален дисплей на базата на програмируема логика.
53. Таймер за микровълнова фурна на базата на едночипов микроконтролер.
доц. д-р инж. Елена Иванова Захариева
54. Програмна система за криптиране на пароли. (има дипломант)
55. Програмна система за компютърно проектиране на кройки на плетени облекла
56. CAD система за компютърно проектиране на плетени облекла.
57. Система за автоматизирано проектиране на подемно транспортни машини.
Консултант – доц. Божин Пенков, катедра МЕТЧ
58. Web- базирано пособие за дисциплината Програмиране и използване на компютри. (има дипломант)
гл. ас. инж. Паолина Андреева Радева
59. Разработване на информационна система за нуждите на фирма за изработка и монтаж на дограми – има дипломант
60. Разработване на информационна система за нуждите на трудова борса – има дипломант
61. Разработване на информационна система за нуждите на заведение за хранене – има дипломант
62. Разработване на информационна система за нуждите на магазин – има дипломант
63. Разработване на информационна система за обмен на файлове – има дипломант
64. Разработване на информационна система „Каталог” – има дипломант
65. Разработване на учебни модули по „Компютърна графика” – има дипломант
66. Създаване на ролева компютърна игра – има дипломант
67. Моделиране и визуализация на триизмерен обект – има дипломант
68. Визуализация и анимиране на триизмерен модел – има дипломант

гл. ас. д-р инж. Делян Георгиев Генков
69. Разработка на информационна система за библиотека - има дипломант.
70. Проектиране на отдалечен достъп чрез виртуални частни мрежи - има дипломант.
71. Проектиране на мрежа за доставка на Интернет - има дипломант.
72. Разработка на информационна система за изпитни тестове - има дипломант.
73. Проектиране на IP телефонна централа - има дипломант.
74. Изследване на модели и механизми за качество на обслужването - има дипломант.
75. Разработка на сценарий за преход към IPv6 - има дипломант.
76. Изграждане на офисна компютърна мрежа с локални и Интернет услуги - има дипломант.
77. Реализация на Web-базирана информационна система за хотел - има дипломант.

доц. д-р инж. Радослав Петков Райчев
Изборът и конкретизацията на темата – устно или на raychev@tugab.bg.
1. "Програмиране на микроконтролер като копроцесор на PC" (няколко теми).
Идеята:
• От клавиатурата на РС се изпращат един след друг към микроконтролера ASCII-кодовете на цифрите от числата-операнди за определена аритметична операция.
• Разработваната програма в микроконтролера филтрира получените кодове на числата (защото е възможно да са били изпратени и кодове на нечисла), извършва въпросната аритметична операция и връща към РС ASCII-кодовете на цифрите от резултата за афиширане на екрана.
• Комуникацията "РС-микроконтролер-РС" се извършва по сериен интерфейс (кабелен или безжичен, определен в заданието за дипломната работа по инициатива на студента).
• Микроконтролерът е вграден в STK500 или в друг микрокомпютър; в последния случай той може и да не е AVR-микроконтролер. Студентът избира за програмиране един от наличните в катедрата 8-, 16- или 32-битови микроконтролери или предлага свой собствен тип микроконтролер.
• Софтуерът от страна на РС може да бъде готов, например – HyperTerminal или друг подобен или по-добър – но може да бъде и собствена разработка, ако това е било фиксирано в заданието за дипломната работа.
• Заданието за дипломната работа определя броя и вида на операциите, които трябва да се изпълняват от микроконтролера (събиране, изваждане, . . ., с фиксирана или с плаваща запетая, формата за представяне на операндите и др. п.)
• За по-сложни формати е допустимо да се програмира само една операция, например – само събиране на две числа във Q-формат на Texas Instruments.
• В общия случай, микроконтролерът може да се програмира като функционален разширител на РС, а не като аритметичен копроцесор. Например, ако РС изпраща серия числа, микроконтролерът може
o да изчислява средната стойност на серията числа, или
o да намира най-голямото (най-малкото) от тях, или
o (ако серията числа са пикселни стойности на зададен цвят) да намира средната стойност на цветността за всеки пиксел, или хистограмата, или да модифицира (да "филтрира") стойността в зависимост от стойностите на пикселните данни на съседите и др. п.
2. "Извеждане на информация към цветен LCD-дисплей" (няколко теми).
• LCD-дисплеят е:
o от мобилен телефон NOKIA, управляван по 4-проводен интерфейс SPI, или
o специален touchscreen модул, управляван от 32-битов ARM uCU по приватен интерфейс.
• Целта на дипломната работа е да се постави началото на изграждане на библиотека от графични примитиви (процедури) за този дисплей, като се разработи един или повече модули от типа на:
o изписване на пиксел, линия, геометрични фигури,
o създаване на знакогенератор за растерен шрифт,
o изписване надписи на латиница и/или на кирилица и др. п.
3. "Въвеждане на информация от безкраен потенциометър rotary encoder".
• Устройството rotary encoder генерира импулси при въртене на неговата ос с ръка и подава информация за посоката на въртене. То е по-ефикасно от клавиатурата за въвеждане на СЕРИЯ от съседни нарастващи или намаляващи "числа" (или стойности) в устройства, като
o аудио системи за усилване / отслабване на звука, промяна на тембъра и др.п.
• В компютрите с него могат да се въвеждат последователни стойности нагоре или надолу по стъпки с "прещракване" на оста.
• Разработваната програма трябва да брои импулсите със събиране или с изваждане, в зависимост от посоката на въртене и да извежда текущия брой на индикация – светодиодна, седем-сегментна, LCD или друга по инициатива на студента.
• Досега в катедрата не е свързвано такова устройство, няма и стенд за него. Затова се налага да се направи такъв преди да се започне с писането на кода на програмата. Стендът е елементарен, може да се изготви на универсална платка с няколко спойки и лентов кабел.
• Трудността на работата се състои в реализацията на програмния филтър за серията импулси от изхода на потенциометъра с цел да се определи дали да се прибави или извади един импулс. Известни са публикации на английски език по този въпрос и дори програмни реализации за микроконтролери.

Очаквам теми и от останалите преподаватели. Когато ги получа ще ги публикувам.

Техн. организатор:М. Иванова